Tuesday, 25 July 2017

Summer camp and a bunch of photos

So, here I am again with yet another post. It's weird how fast time passes and suddenly it turns out I haven't posted in more than a month(oops!). Today's post is going to be all about memories.

Last week I went to summer camp for children with diabetes. Usually me and three other friends go as a group, but of course we meet other kids from all over the country. This year was no exception to the rule. We got to spend time with some old friends, we made new ones and per usual, we had a blast.

This year, the camp took place in the central Balkan where there isn't much to do except for walking the hills or watching the sunset(we did both, of course). There was a lot of delicious food, too. We met some great people, as i already mentioned, and took a lot of photos. And that's why this post is going to be mainly composed of pictures.

The first day, we had a little sesh on the balcony, as it was too cold and rainy to go outside.

We were walking through a cloud for a while.
That's one of the many photos of the sunset that we got to take.
 There were many beautiful views of the mountains, too.
Here is the Troyan monastery.
And to finish it all up, that is an awkward picture of our group of friends.

Wednesday, 7 June 2017

Mid-year favourites

Вече сме средата на 2017-та, която мина толкова бързо. Не знам за вас, но лично аз изобщо не усетих как половин година направо се изпари. За щастие, въпреки че нямах време да чета много през последните месеци, попаднах на няколко забележителни книги.

Always and forever Lara Jean е първият роман, който ми направи впечатление. Тъй като в трилогията първоначално трябваше да има само две книги(нали?), навлязох в тази с доста занижени очаквания. За щастие, и имам чувството, че повтарям това във всеки един пост, отново бях опровергана. Хареса ми, че беше дълбоко засегната темата за избор на подходящ колеж, а също и задълбочаването във връзката на Лара Джийн с Питър. Отново не липсваше семейният аспект от историята- прекрасно написан както обикновено.

Следва Milk and honey, на която имам ревю тук. Първата стихосбирка, която прочетох тази година, ми направи наистина силно впечатление и с нетърпение ще чакам още творби на авторката.

The sun is also a star всъщност ми допадна повече от Everything, everything. Никола Юн е една от онези писателки, чиито стил е малко по-различен, малко по-красив. Със сигурност историята хвърли доста светлина върху животът на емигрантите в Америка и като цяло как различните култури се възприемат една-друга. Естествено бях и доста заинтригувана от любовната история на двамата главни герои- силна и изключително добре пресъздадена. 

Lord of shadows е роман, който чакам с натърпение още от излизането на Lady Midnight. Останах едновременно задоволена и с желанеито да ударя нещо. Предполагам тези от вас, запознати с творбите на Касандра Клеър, ме разбират прекрасно. На колкото въпроси получих отговор- двойно повече нови изскочиха. А най-лошото е, че последната част от трилогията излиза през 2019!? 

Надявам се днешната публикация да ви е харесала :) Кои са вашите фаворити за тази година досега?


Tuesday, 11 April 2017

Milk and honey от Rupi Kaur

Наскоро осъзнах, че не съм чела толкова много поезия, колкото би ми се искало. Честно казано, влизайки в книжарницата, никога не знам какво да си взема, дали ще ми хареса и дали би си струвало покупката. Затова, до преди месец, най-любимата ми стихосбирка беше "Моторни песни" на Вапцаров. Прочетох я преди две години и от тогава до сега не съм намирала някоя, която да ми допадне до такава степен.

Това беше докато не се захванах с Milk and honey, която напоследък наистина много нашумя. Честно да си призная, не очаквах кой знае какво- поезия като поезия. Но много се радвам, че сгреших. 

Самата книжка е разделена на няколко части: the hurting, the loving, the breaking и the healing, като на мен любима ми е последната. Повечето стихотворения са доста кратички, но пък силно въздействащи. На моменти имах чувството, че получавам прегръдка от самата книга. Много ми допадна фактът, че авторката показва колко трудно, но и красиво е да бъдеш жена, как е важно винаги да обичаш и да вярваш в себе си и че всичко се свежда до това как ние самите се приемаме.


Извадих си много поуки, осъзнах доста неща, разбрах един куп истини и останах силно впечатлена и изумена. 

Надявам се това да не е последната стихосбирка на авторката, която успя да ми въздейства по този начин. Със сигурност има още важни теми, които би могла да засегне и въпроси, по които да се изкаже, а аз с нетърпение ще очаквам следващи произведения.

Дано този пост ви е зарадвал и накарал поне да се замислте върху прочита на тази книжка.  

Tuesday, 10 January 2017

Любими книги за 2016-та

Навън се сипе сняг(нещо което трябваше да се случи по Коледа ако ме питате), слънцето залязва, а аз си седя и пиша блогпост. Този всъщност ще включва книги, кой би предположил?

И така, след като го правя всяка година, реших и тази да спазя традицията и да ви кажа кои са моите любимите книги за 2016-та.

Since you've been gone от Morgan Matson не очаквах, че ще ми направи такова добро впечатление. Сладка, лесно се чете, а любимата ми част е списъка с неща, които главната героиня трябва да изпълни.

Следва една история в Wattpad, която споменах в пост в началото на 2016-та- The bad boy stole my bra. Знам, че не звучи като нещо особено впечатляващо, но съм наистина привързана към нея. Използвам момента и да промотирам своя акаун: Cutedisasterr.

Следва Winter на Мариса Мейър. Може би знаете, че не съм голям фен на "Скарлет" и имах малки проблеми в началото на "Крес"(която сега обожавам), но Winter беше едно приключение, към което ще се връщам отново и отново.

Lady Midnight е досега любимата ми книга на Касандра Клеър, измества и "Принцеса с часовников механизъм" и "Град от стъкло". Невероятна, прекрасна, неповторима, брилянтна, страхотно написана.

Не съм сигурна коя обичам повече- The dream thieves или Blue Lily, Lily Blue и затова ще ги оставя и двете тук, не мисля, че е нужно да обяснявам защо присъстват в този списък.

A court of mist and fury лесно се превърна в мой фаворит. Тъй като почти изобщо не харесвам първата книга от трилогията, много се съмнявах дали въобще да започна тази. След това обаче цялото книжно общество започна да обяснява колко всъщност е невероятна и не след дълго аз също се намерих в капана й.

Bitterblue или "Лазурна" на Кристин Кашор е роман, който ме отведе далеч от реалността и ме накара да се смея с глас и да плача едновременно. Цялата трилогия е фантастична, но последната книга със сигурност ме впечатли най-много.

Няма да ви лъжа, изобщо не очаквах нещо особено от The cursed child, но за голямо мое щастие бях опровергана.

Hothouse flower на Krista и Becca Ritchie е моят фаворит от поредицата. На практика, авторките са написали две NA поредици, които се преплитат една с друга и са много забавни за четене, но със сигурност ще ви повлияят силно.

Изобщо не подозирах, че "Дете на пустинята" ще ме държи будна до три часа през нощта. Слава богу, втората книга е три пъти по-дебела от първата и нямам търпение да излезе!

И завършвам поста с Girl online going solo на Zoe Sugg. Харесвам книгите й твърде много, за да е нормално.

Е, това е за днес. Стискайте палци следващият ми пост да е след по-малко от месец!