Tuesday 28 April 2015

Рисунка за Айла от Стефъни Пъркинс

Хора! Жива съм! И най-накрая прочетох тази книга!
Здравейте книжни червейчета! Отново съм тук, ала този път не с таг(кой да повярва), а с ревю на "Рисунка за Айла" от С. Пъркинс.

Последната част от трилогията е написана от гледната точка на Айла Мартин-мечтателка, тиха и спокойна ученичка, която от край време си пада по Джош, най-добрият приятел на Етиен Сен Клер от "Целувка за Ана". Оказва се, че Джош също харесва момичето и те скоро се сближават. Ала едно тяхно приключение може да им донесе много беди, а връзката им- да се окаже застрашена.

Стефъни Пъркинс и този път показва способността си да те въвлече в историите си, а ти да не можеш да откъснеш нос от книгата дори и за минута. Написан съвсем леко и приятно, романът представя на читателя и някои сериозни- теми за взаимоотношенията между приятели, повече от приятели, семейство, деца и родители.

Хареса ми спокойният, ала приключенски нрав на Джош. Момчето беше глътка чист въздух за мен, защото понякога много се дразнех на нрава на Айла. На моменти изобщо не го разбираше и мислеше само за себе си. Но въпреки това осъзна грешките си и се постара да не ги повтаря. Изключително много се промени в хода на нещата. Някак си порасна, от малка глезла се извиси в истинска млада жена, която преосмисля действията си и планира постъпките си, а не прави всичко, когато и хрумне.
А Джош милият все се опитваше да поправи недоразуменията, които двамата с момичето допускаха. Разбира се и той се промени. Осъзна доста неща и заздрави връзката с родителите си. Започна да се разбира с Кърт(най-добрият приятел на Айла) и направи всичко по силите си, само и само приятелката му да е щастлива. Адмирации!

Освен това отново се срещаме с Ана и Сен Клер, и Лола и Крикет. Както и с Мередит! Моментът, в който и те участваха, ми е любим, а и се случва нещо незабравимо очарователно.

Е, надявам се вече обмисляте дали да не прочетете книгата. А ако досега не сте чели останалата част от поредицата какво чакате???
Това е от мен.
Чао!

Monday 20 April 2015

The book courthsip tag

Благодаря, благодаря, благодаря на Кая, че ме тагна, защото нямах идея какво да пиша и не съм поставала от седмица. Contemporary настроението още ме държи и мисля да направя отделен пост, където да препоръчвам cute contemporaries, но това някой друг път. Сега нека се захващам с тага.

1.Първоначално привличане - Книга, която сте купили, заради корицата- Това е...ами...май няма такава книга. Принципно първо гледам резюмето, отзивите, а понякога даже си тегля и част от книгата, за да съм сигурна, че ще ми хареса. Не, не е странно.

2.Първи впечатления - Книга, която сте си купили, заради резюмето-Тук ще взема отговора на Кая и ще кажа "рубиненочервено" на Керстин Гир, защото просто знаех, че ще ми хареса, само като прочетох какво пише на задната част на корицата.

3.Сладки приказки - Книга, която е написана много добре- Е как само ме сърби да кажа "Създадена от дим и кост", ама имам чувството, че за подобен тип въпроси само нея назовавам, тъй че ще мина с "Разбий ме", защото стилът на писане.

3.Сладки приказки - Книга, която е написана много добре- Това се отнася pretty much за всяка поредица, която съм решила да завърша.

5.Телефонни разговори до късно през нощта - Книга, която ви е държала будни цяла нощ- Ох, еми то да беше една. Но казвам "We'll always have summer" от Джени Хан.

6.Винаги в ума ми - Книга, за която не можете да спрете да мислите- Помня, че докато четях "Рубиненочервено" и "Хари Потър" само за тях мислех. 

7.Физически контакт - Книга, която ви харесва как ви кара да се чувствате- Стефъни Пъркинс FOREVAH.

8.Среща с родителите - Книга, която бихте препоръчали на семейството си и приятели - Пърсито, Харито и TOG.

Размисли за бъдещето - Книга или поредица, която знаете, че ще препрочитате много пъти за в бъдеще- Много са. Аз обичам да препрочитам книги. Но най-много ще е "Хари Потър".

10.Споделете любовта си: Кого тагвате?-Както винаги, май всички са тагнати, ама казвам Зин и Миш.





Saturday 11 April 2015

My favourite ships

Та в момента чета "To all the boys i've loved before" на Джени Хан, защото след "Аз бях тук" съм на contemporary вълна, от която не мисля, че ще изляза скоро, реших да направя този пост.
Не знам каква част от шиповете ще са от книги, защото ще има много, ама наистина много, от сериали. И само да кажа, че не са подредени в някакъв определен ред. Така че, започвам(отзад напред). Но предупреждавам, че може да срещнете спойлер.

Първата двойка, която ще спомена е известна като outlaw queen и представлява Реджина и Робин Худ от "Имало едно време". Не сериозно, само аз ли ги шипвам? Толкова ме е яд, че Робин си тръгна от сериала(за малко надявам се). Все пак и Злата кралица заслужава щастлив край.

Следващите двама души ми лазят по нервите от много време- Стайлс и Лидия от Teen Wolf. Може ли само да кажа как не харесвам Малия и Стайлс? Някой с мен? Добре дошли сте по всяко време.

И следват Белами и Кларк от The 100. Не знам колко от вас ги виждат заедно, but this ship needs to happen. Не харесвам Кларк с онзи, чието име все забравям. Знаете го, бившето гадже на Рейвън, което все се влачи след Кларк.

И, най-сетне, идваме до двойка от книга. Тъй като поредицата не е завършена, а и не съм дочела третата книга, не знам какво ще се случи, но ви говоря за Синдер и Каи от "Лунните хроники". И съм абсолютно откровена като казвам, че сериозно ми бъркат в здравето тези хора. Вярно, има фактори, които им се пречкат, ама все пак, малко се разбързайте!
Един от най-добрите
fan art-ове

Следват Пърси и Анабет, които просто нямаше как да не спомена. Това са десет книги, бе хора! Всъщност, ако броим двата сборника от новели, стават дванадесет книги, изпълващи ме с щастието от това на този свят да съществува Пърсабет.

Стигаме отново до нещо, засягащо "Хари Потър". И ако си мислехте, че ще кажа Рон и Хърмаяни се лъжете, защото имам предвид Хари и Джини. Толкова ги шипвам that i don't even know if it's canon. И не знам как някои хора са толкова добри в рисуването, но поздравления, защото нямаше да е същото без fan art-а из Тъмблр. О, и ако мога само да добавя как обичам това че, когато напиша "hinny" в полето за търсене, много малко резултати включват сцени от филмите.

Мисля, че тези двамата ги споменавам за енти път, но това са Ноа и Мара от "The unbecoming of Mar Dyer". И ако все още не сте ме видяли да препоръчвам поредицата, сега го правя, в този момент, идете и я прочетете.

И мисля, че тук е моментът да кажа как няма да спомена Оливър и Фелисити(Arrow) или Бери и Сноу(The Flash), тъй като не ги шипвам и имам чувството, че съм единствения човек, следящ сериалите, който не иска точно тези две двойки да бъдат заедно.

Но както и да е, ще продължа нататък.

Трябва да спомена Ливай и Кат от "Fangirl". Мисля, че всеки един запален(или не чак толкова) читател или любител на сериали, манга, фенфикшън, абе изобщо всеки фенгърл/фенбой, трябва да обърне внимание на тази книга. На всичкото отгоре "Егмонт" ще я превеждат сравнително скоро, тъй че моля ви, не отлагайте.

За малко да забравя Саймън и Изи от "Реликвите на смъртните". Те са ми любимата двойка от цялата поредица, заедно с Малек и Гейбриъл и Сесили от "Адски устройства".

Останаха Нико и Уил от "Героите на Олимп", които ми пълнят душата. Най-сетне Нико да намери щастие. Трябва ми книга за тези двамата, сериозно.

Сърби ме да кажа Аристотел и Данте, но не съм дочела книгата и за това не го правя, ала имайте едно наум.

Има още няколко двойки, които би трябвало да спомена, но не съм дочела поредиците, в които те участват, тъй че се въздържам(гледам към вас, Кару и Акива).

Със сигурност съм изяла нещо, за което ще се сетя после, но така съм си аз.
Е, чао от мен!
ПП Боже господи, забравих Ана и Сен Клер. Ама Голям съм идиот.
И призовавам всеки един да направи същич пост, изброявайки своите otp-та.

Thursday 9 April 2015

Springtime beauty booktag

Ето, отново таг. Този блог само с такива е пълен, но все пак благодаря на К.Димитрова, че ме тагна(да не се залъгваме, обичам да правя такива публикации).
И така, по същество.

1-Книга, която ме изпълва с надежда- Ами това е малко труден въпрос. Но казвам "Хари Потър" и "Скъпоценни камъни".

2-Автор, от когото бих искала да прочета повече книги- Гейл Форман, Рейнбоу Роуъл, Чичо ни Рик, Керстин Гир.

3-Герой, който е като глътка свеж въздух- Веднага се сещам за Пърси и Уил Херондейл, ама също така и Джини Уизли и Луна Лъвгуд(защото няма да съм аз, ако не спомена около хиляда пъти "Хари Потър" в поста си).

4-Корица, напомняща ми за пролетта- И не знам по каква причина, но това е "Fangirl" на Рейнбоу Роуъл. Може би заради цветовете. А и Ливай, който е бонбон.

5-Любима кратка книга- И това ще е "Фор" на Вероника Рот. Преди да я прочета, не харесвах много Тобиас(да знам, може ли така), но тези новели ме накарах да изпитвам респект към него, колкото и странно да звучи това.

6-Кои поредици се надявам да прочета тази година- Хм, да видим- "The winner's curse" от Marie Rutkowski, "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър, "Кръвни връзки" от Ришел Мийд, "Гриша" от Лий Бардуго и още много.

7-Любими пролетни цветя- Зюмбюл, лале.

Мисля, че Ками и Мони не са тагвани, а и всеки друг, който не е, моля да заповяда.
Чао!





Wednesday 8 April 2015

Аз бях тук от Гейл Форман

Много се чудих как да формулирам това ревю и реших, че ще го направя само и единствено без спойлери и кратичко.
Тъй като това е първата ми книга на Гейл Форман, не бих могла да сравня този роман с предните и два, издадени у нас. Но останах доста впечатлена и се замислям да ли да не подхвана и "Да остана ли" и "Къде беше", макар че съм гледала филма по първата част на тази двулогия(?)
Както и да е, да се върна към ревюто.
Коуди и Мег са две най-добри приятелки. Неразделни, правят всичко заедно. Ала Мег отива да учи в престижен колеж, а другото момиче остава в родния си мъничък град, заедно с майка си, която сменя приятеля си на всеки няколко месеца, и животът на Коуди не е особено цветен. И един ден тя  и родителите на Мег получават бележка за самоубийството на момичето. Всички са потресени, а Коуди недоумява как не е видяла, че това може да се случи. 
И така Коуди си поставя задачата да разбере защо най-добрата и приятелка, умна, общителна, с прекрасно семейство, е постъпила по този начин. Момичето намира нови приятели и тайнствено привлекателно момче, замесено също в цялата бъркотия. Дали Коуди ще открие отговор на въпросите си, или просто ще оплеска нещата още повече?
Честно, намерих книгата за много отпускаща. Въпреки че включва теми като самоубийство и депресия, е написана много леко и интересно. Чете се изключително бързо, пък и подхожда на мрачното време навън(айде бе, пролет!).
Като цяло препоръчвам на всеки, търсещ си не много натоварващо четиво, книжка за разпукане, или ако просто досега не сте чели нищо на Форман.
Лично аз се нуждаех от good contemporary когато я четох(вчера) и бих я препоръчала на човек в reading slump.
5 от 5 звезди.
Е, това е от мен за днес.
Чао!

Tuesday 7 April 2015

The (non)ultimate booktag

Отново таг. Аз като ви казвам, че се превръща в проблем.
Както и да е, бях тагната от Ана и сега е най-добре да започвам.
Правила на тага
1. Поставете тези правила.
2. Публикувайте снимка на любимата си корица от книга.
3. Отговорете на въпросите от по-долу.
4. Тагнете няколко души, които също да им отговорят.
5. Отидете в техния блог/туитър и им кажете, че сте ги тагнали.
6. Уверете се, че сте казали на човека, който ви е тагнал, че вече сте взели участие.
I  
Една от многото ми
 любими корици.
II
1. Какво четете в момента?
"Аз бях тук" на Гейл Форман. Мога да кажа само, че писателката си знае работата.
2. Имате ли някаква идея какво ще четете, щом я завършите?
Е, ами най-вероятно "Полудив" или ще си дочета "Крес"(не гледайте така, имам навика да оставям книги и да започвам нови.)
3. Кои 5 книги сте искали винаги да прочетете, но не са били в кръга ви?
"Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак, трилогията "Гриша" от Лий Бардуго, "Мъглороден" от Брандън Сандерсън, "The raven boys" от Маги Стийввотър и "Ние лъжците" от Е. Локхарт.
4. Какви списания имате във вашата стая/салон точно сега?
Ами имам няколко "Браво" и "National Geographic kids".
5. Коя е най-лошата книга, която сте чели?
Много мразя когато ме попитат нещо и аз да не мога да се сетя. Влязох в Goodreads и забелязах, че на почти всичко съм давала по четири или пет звезди. Но, на "Бунтовници" съм дала три. Също така не можах да дочета "Уил Грейсън, Уил Грейсън". Тая книга не е за мен.
6. Коя книга изглежда наистина популярна, но не ви харесва?
Това е интересен въпрос. Ами "Across the universe" по едно време изглежда, че много се беше популяризирала. Не ме грабна с началото си, но от сега казвам, че ще я дочета. Така и так притежавам красивото английско(американско?) издание.
7. Коя е книгата, която винаги препоръчвате на останалите?
Мисля, че на приятелите ми им е омръзнало да им дрънкам за "Хари Потър" или "Пърси Джаксън". Но аз ще продължавам да им препоръчвам тези две поредици.
8. Кои са трите ти любими поеми?

Не чета поезия *ashamed*.
9. Къде обикновено купувате книгите си?
"Гринуич" и "Хеликон". А ако ги няма там, обикновено намирам това което търся в "Ориндж".
10. Къде обикновено четете книги?
На леглото си.
11. Когато бяхте малки, имахте ли някакви специфични навици за четене?
Не, главно защото не обичах много да чета. Но помня, че дори и да можех да чета когато бях на шест, винаги карах някой друг да ми чете книжките.
12. Кое е последното нещо, което оставяте до половината нощ за четене, защото книгата е толкова хубава, че не можете да я оставите?
Ако се има предвид кога за последно съм оставала будна до два сутринта само за да довърша книга, то отговорът е "Аз бях тук". Не че я довърших, просто вчера си легнах късно, тъй като ми беше много интересна.
13. Били ли сте някога при четенето на книги "фалшиви"?
Ами да, понякога.
14. Някога купували ли сте книга само защото ви е харесала корицата?
"Across the universe" мисля че е единственият такъв случай. Може би.
15. Коя беше любимата ви книга, когато бяхте дете?
"Чарли и шоколадовата фабрика" и "Двойната Лотхен" много си ги обичах(и още ги). И всъщност аз още съм дете.
16. Коя книга промени живота ви?
Ами всяка книга, която съм прочела, ми е повлияла по някакъв начин.
17. Кой е любимия ви откъс от книга?
Опитах се да намеря няколко, но или не успях, или бяха твърде дълги, за да ги напиша. Но повярвайте ми, много са.
18. Кои са петте ви любими автора?
Чичо Рик, Дж. К. Роулинг, Стефъни Пъркинс, Мишел Ходкин, Джейн Остин.

19. Книга, за която никой не е чувал, но трябва да се прочете?Поредицата "Саванти". Също така в България много хора не са чували за "The Unbecoming of Mara Dyer" или поне аз имам такова чувство. Но да, прочетете я.
20. За кои 3 книги сте "евангелист"?
По дяволите?
21. Кои са любимите ви книги от автора за първи път?
Ами повечето книги, които притежавам всъщност.
22. Коя е любимата ви класическа книга?
Някои хора вече сериозно започват да ми се дразнят, но "Гордост и предразсъдъци".
Е не знам кого да тагна, но ако някой не го е направил, да се чувстава поканен.










Monday 6 April 2015

Полулош от Сали Грийн

Здравейте, книгоманиаци!
Днес завърших "Полулош", дадена ми от издателство "Колибри", за което им благодаря, и реших, че веднага(е, почти веднага) ще направя ревю. И тъй като вчера Ана ми прати едни свои бележки, реших и аз да си водя записки, което се оказа доста полезно.
И без повече мотаене, преминавам към темата.
На кратко в тази първа книга на Сали Грийн се запознаваме с Натан, който е наполовина бяла - наполовина черна вещица, така де, вещер. Баща му е най-злият магьосник сред Черните, а майка му произлиза от уважавано семейство на Бели. Случват се доста неща, момчето ни връща назад във времето, за да ни покаже как се е озовал в клетката, в която се намира в началото на романа. Разбираме много за живота му и трудностите, през които е преминал. Той е отхвърлян от обществото заради своя произход, ала въпреки това успява да срещне момиче, в което се влюбва и има семейство, което е неотлъчно до него.
Разбира се на момчето му предстоят още доста изпитания, сблъсъци с Ловците(които убиват Черни) и премеждия, през които да премине. Можем да научим доста за мислите му, спрямо баща му и за нещата, за които е благодарен. Успява да намери приятели, ала и много врагове.
В първата част от поредицата момчето извървява дълъг път, но ще се справи ли? Това ще разберем в следващата книга - "Полудив".  
Като цяло препоръчвам на всеки един, уважаващ себе си читател да отдели внимание на тази книга. Или ако просто си търсите вълнуващо и добре написано приключение.  
И сега тези, които още не са прочели "Полулош" да бъдат така добри и да не четат по-надолу, тъй като останалата част от ревюто ми ще съдържа спойлери.
Бих искала да започна с това, че много ми хареса как в началото и средата имаше едни отклонения от оригиналния стил, написани във второ лице. Изключително грабващо, е, поне за мен.
И всъщност наистина мисля, че Сили доста се привърза към Натан, въпреки че го показваше по един доста особен начин. 
Но да карам по ред. 
Първо ми се иска да отбележа, че изключително много харесвам Аран. Радвам се, че въпреки всичко което му се слуваше, Натан имаше към кого да се обърне.
Докато Джесика например ми се искаше да я фрасна с нещо. 
Бабата на Натан изигра една голяма роля в това, в което се превърна момчето. И въпреки, че не може да чете и пише, си личи, че голяма част от характера си е придобил от нея.
Но пък ми беше много странно мнението му относно баща му. Аз лично не мисля, че такива неща биха ми минавали през главата. И все пак ми беше интересно да чета какви неща си фантазира Натан спрямо Маркус.
Аналис от друга страна някак си не харесвам много. Безразлична ми е, въпреки че е важна за някои от събитията, които се случват. Като например, че му оставиха онези два белега на гърба. 
Една нещо което ме дразнеше обаче бяха онези наредби против вещиците със смесена кръв. Е тези хора малко прекалиха.
Но пък това, че Натан им се противопоставяше ми допадна. Навършил четиринадесет години, а вече мисли по някак необичаен за възрастта си начин. 
И мога ли само да отбележа колко ми хареса приятелите, които си намери, скитосвайки по улиците след като избяга. Като Боб например. И онова момиче, Никита, която му помогна няколко пъти.
И стигаме до Гейбриъл. Харесвам го, да. Въпреки че не разбирам защо Натан така се разпали и го преби, но се оказва, че Гейбриъл е Черен в тялото на Безцветен. Кой да знае?
Меркюри ме дразнеше, въпреки че не беше лоша като герой. Ала Роуз много ми допада и добре че беше тя, та Натан да вдене, че Гейбриъл е влюбен в него.
Но изведнъж Анали се появява пак, Роуз умира и аз не знам къде се намирам. А после и Маркус моля ви се. Какво? Трябва скоро да прочета следващата книга, много скоро. 
И така, това бяха моите объркани мисли над "Полулош". Ако ви се е сторила поне малко интересна ви препоръчвам да си я вземете и да я прочетете и да си фенгърлстваме. 
Чао!

Wednesday 1 April 2015

The ultimate book tag ft. Ники и Ана

Та с Ана и Ники решихме да направим collab таг. Така че подгответе се за твърде много епичност.

Имаш ли си определено място вкъщи за четене?
Да, най-често чета на леглото с котарака, свит до мен.
Принципно чета в стаята си. Но, макар и да го правя рядко по незнайни за мен причини, ми се струва ужасно уютно да се сгуша на дивана в хола, с чаша чай или горещ шоколад и да си чета някакъв роман.
До бюрото ми има шкаф и аз винаги чета в такава позиция, че съм завъртяна към шкафа и краката ми са на него. Другото най-често място за четене е на дивана, във всякакви авантюрически пози

Книгоразделител или парченце хартия?
Ами зависи. Напоследък използвам повече книгоразделители, но както ми падне.
Книгораздели, но когато нямам такива под ръка използвам всичко – моливи, химикали, пъхам една книга в друга, подгъвам ръба на страницата, календарчета... Всичко, което ми попадне в ръцете в момента, в който реша да оставя книгата.

Попринцип имам много разделителчета, но съм си отбелязвала с билетчета, листчета със задачи по тях, а понякога дори химикали, моливи и...е, хора.

Можеш ли да спреш да четеш където поискаш или трябва да е на определен абзац, глава и т.н?
Винаги спирам, когато съм стигнала до края на някой абзац.
Да, мога. Предвид факта, че понякога преди да отида на училище чета и ми се налага да спра на най – интересното, за да не закъснея. Тогава ми става адски гадно. Но обикновено се опитам поне да завърша параграфа.

Попринцип мога да спра по всяко време, спрямо ситуацията, но се дразня когато не съм свършила главата.

Пиеш ли, или ядеш ли докато четеш?
Обикновено пия нещо, например кола.
Не ям, но пия. Рядко, но го правя.

Още никой не е открил как можеш да ядеш и да четеш едновременно, пък и като се знам ще си омацотя книгите, но често пия – чай или кафе. It’s a must for a good book.

Можеш ли да четеш, докато слушаш музика/гледаш телевизия?
Ами зависи от настроението ми. Принципно музиката не ми пречи, даже напротив, ако върви със съответната книга...
Мога, но го правя рядко, защото музиката/телевизията ме разсейват. Ако е пуснат телевизора, все ше си отклонявам вниманието и ще поглеждам към него, ако пък съм си пуснала музика все ще си я пея и тя ще ми се загнездва в ума. И накрая съм прочела страницата 10 пъти, пък нищо не съм разбрала.
Преди четях само на музика, но сега леко ме дразни, особено ако чета някаква тъжна книга и тръгне някаква песен... примерно на Ники Минаж. За това слушам само тематични плейлистове по книгата или нищо не слушам. Колкото до телевизора-не, не мога, разсейвам се.
Имаш ли някой дразнещ навик, който правиш докато четеш?
Ако е много напрегната ситуацията си гриза ноктите без да го осъзнавам.
Когато стигна на някакъв интересен момент спирам да чета за две – три минути и после продължавам. Гневя се на себе си, че го правя и все пак не спирам.

Чета последната страница, абсолютно всеки път. Другото е – ако е библиотечна книга или с онези jelly меки корици, прегъвам корицата (?)

Една книга или няколко наведнъж?
Една. Определено само и единствено една.
Принципно една, защото когато чета по няколко книги наведнъж сюжетите ми се объркват в главата. Но от скоро време започвам една, после съм видяла друга интересна и започвам нея и тека ми се трупат доста, което доста ме дразни затова съм се захванала да прочета всички книги, които съм започнала. Гадното е, че не всички са толкова хубави (набързо поглежда към Нещата, на които не ни учат в училище).

Често ми се случва да изоставя книга по средата и да почна нова, но никога няколко наведнъж. Освен ако не са една за мен и една за училище.

Четеш вкъщи или навсякъде?
Вкъщи. Ако нося книга в училище тя винаги се смачква.
Обикновено вкъщи. Не мога да се хвана да чета в училище, например, защото там се вдига прекалено много шум, а той ме разсейва. Не всеки би издържал да чете, докато около него хората си дерят гърлата, чупят бутилки, ритат топки и какво ли още не. Да не споменава и чалгите, които надуват всяко междучасие. В такива моменти направо ми иде да се хвърля през прозореца с главата надолу.
Гледам да си нося книгата навсякъде, или ако не книга то поне електронния четец, но съм забелязала, че не чета толкова много от тях докато съм навън. 

Четеш на глас или тихичко в главата си?
Чета наум.
Обикновено чета наум, защото когато чета на глас се разсейвам, но когато някоя реплика много ми хареса си я повтарям няколко пъти на глас. Обикновено тези реплики са смешни.

Понякога чета на глас, много изразително при това, или като много искам да запомня нещо.

Прескачаш ли напред докато четеш, пропускаш ли страници?
Ами да, ако описанието е много дълго, или пък ако искам да разбера какво ще стане.
Имам много гаден навик да поглеждам на последната страница, докато чета някоя книга. Понякога пък, когато съм стигнала до някой по – интересен момент гледам няколко абзаца по – надолу.

Зависи от книгата. Ако ми е интересна искам да прочета всеки ред, ако е някаква мудна, чета между редовете, а често и между страниците, търсейки пряка реч.
Пишеш ли в книгите?
Понякога подчертавам с молив забавни неща, които някой е казал.
Обикновено не.

Лепя си тонове от sticky notes и понякога пиша по тях, но в повечето случаи пиша в тефтера/органайзера си мислите за даден момент, разсъждения и цитати, които са ми хванали окото. +понеже не помня някои неща, минавам през записките си за да си припомня историята.
Стилът на писане на кой автор е уникален за теб и защо?
На Лейни Тейлър, тъй като пише много красиво.
Обожавам почти всяка книга, която съм прочела и би ми било малко трудно да преценя кой автор най – много харесвам, но може би е Джанин Фрост. За мен нямаше момент, който да не ми е интересен въ всяка нейна книга, която съм прочела.

Мисля, че е един от най-красивите стилове на писане е този на Стивън Ериксън. Имам чувството, че четях книгите му в строфи. Иначе изключително много харесвам стиловете на писане на Лий Бардуго, Брандън Сандерсън и Маги Стийвотър (но не във върколашката и поредица)
Хари Потър или Здрач? Дайте три причини, с които да защитите твърдението си.
Хари Потър, защото:
1-Никой там не блести
2-Седрик Дигъри е по-добър от Едуард Кълън
3-Не съм чела "Здрач"
Естествено, че Хари Потър, защото:
1. Книгите са написани по един уникален начин, който направо те преселва в книгите.
2. Има уникални герои.
3. Сюжетът е страхотен.
От друга страна, докато четях всяка книга от здрач на моменти ми ставаше скучно и прескачах страници. Това никога не би могло да се случи при Хари Порът. НИКОГА!
Хари Потър, защото 1. Sassy магьосници 2. Невероятно изграден свят и 3. Защото асмо хари Потър може да ме накара да рева цял ден, заради смъртта на герой.


 Имаш ли смешни истории от детството си, включващи книги?
Ами като бях по-малка не исках да прочета Хари Потър. Намирам го за смешно и иронично.
(вижте два въпроса по - долу) Та, в допълнение към това, госпожата ни конфискуваше книгите, ама нали е и тя книжно плъхче и ни връщаше.

Като бях малка дядо ми четеше „Пипи дългото чорапче” и след като бяхме свършили книгата аз си имах любим момент, който го накарах да ми прочете и баба дойде в спалнята и ми каза „Е то накрая става еди-си-как, хайде, лягай си” и аз въпреки, че го бях чувала милион пъти много се разсърдих, че баба ме е спойлнала по този така груб начин и не и говорих цял ден, докато тя не ми  направи палачинки и нарисува Пипи върху тях с шоколад. Беше грозноватичка, но жеста беше важен.

Най-тънката и най-дебелата книга, която притежаваш?
Най-дебела е "Хари Потър и орденът на феникса"
Най-тънка е Fantastic beasts and where to find them
Най – тънката е “Нещата, на които не ни учат в училище” от Емил Конрад (112 стр.), а най – дебелата е “Хари Потър и Ордена на феникса” от Дж. К. Роулинг (856 стр.)

Най-тънката ми книга е Питър Пан (тази на издателство „златно перо”, защото имам още 3 копия, а най-дебелата е „Властелинът на пръстените”
Кога се захвана с четене?
Ами от малка обичам книгите, но по едно време не ги харесвах, защото ме караха да чета все скучни книги. Но от четвърти клас официално ги заобичах и започнах да искам още и още.
Сериозно се захванах с четене преди, може би... две години? И книгата, която положи началото на моят книжноплъхски живот (знам, че няма такава дума) беше “Чужди очи” от Джил Хатауей, която ми стана интересна, когато една приятелка си я донесе от тях в училище, за да я прочете. Постепенно половината момичета от класа започнахме да си носим книги и да четем в часовете по литература. Най – вероятно на госпожата ни не й е било удобно да гледа 4 – 5 изправени учебника, вместо лицата ни.

От малка обожавам четенето, но чета „сериозно” от вече 3 години.

Коя е любимата ти класическа книга?
"Гордост и предрасъдъци" на Джейн Остин. Смятам, че е невероятна и всеки трябва да я прочете.
Мисля, че единствената книга, която се доближава до класика и съм прочела, е “Незабравима разходка” от Никълъс Спаркс. Не си падам много – много по класики.

Повечето класики, които съм чела са детски класики, от които обичам – Питър Пан, Алиса в страната на чудесата и Маншон, полуобувка и мъхеста брада, но от истинските класики – обичам „Гордост и предрасъдъци” на Джейн Остин и „Джейн Еър” (по която фенгърлстваме с мама)
Любовен триъгълник или забранена любов?
Зависи. Ако любовният триъгълник е написан от Касандра Клеър, занчи избирам него. Във всеки друг случай обаче бих предпочела забранена любов.
Забранена любов. Защо? Защото мразя любовните триъгълници. А и има нещо вълнуващо в забранената любов, докато при любовните триъгълници момичето се е*е и с двамата и накрая избира този, който си мисли, че обича и хепи енд.

Поставено така, избирам любовния триъгълник, защото мразя забранената любов дори повече.

Зомбита или вампири?
Ще трябва да кажа вампири, тъй като не съм чела нищо, включващо зомбита.
И ето ви селфи на Ана,
защото само тя не се
срамува. Браво, Ана!
Вампири. Когато станеш вампир номеш да летиш, да четеш мисли и какво ли не, пък като станеш зомби к’во става? – развиваш странната мания да ядеш мозъци и се тътриш по – бавно и от бабка с бастун. А и предпочитам да запазя мозъка си. Точете колкото кръв искате, но стойте настрана от главата ми.

Вампири, изключително интересни са в различните митологии (и особено като не блестят)

Вампири или феи? Защо?
Отново, вампири. След "Реликвите на смъртните" изпитвам лека непрязън към феи.
Феите са много сладки и очарователни. Но пък мъжката вампирска част е секси. Така че позицията ми остава средна и не избирам никого.

Зависи от феите – в някои книги за изключително интересни създаниенца, а в други са „нека да сложим феи, за да може книгата да стане дори по-глупава и тъпа”

Четеш за сюжета, за стила, или за героите?
И трите. Няма как едното без другото.
Зависи. Но може би първа за стила, после сюжета и накрая героите. Но, според мен, и трите трябва да са на ниво, за да бъде книгата що годе добра.

Чета за всичко. Чета за празното чувство след като свършиш поредица, заради невероятните герои, които до края са ти приятели (или смъртни врагове). Чета за приключенията на които книгите ме отвеждат.
Надявам се, че ви хареса нашият малък collab.
Лека нощ!