Wednesday, 7 June 2017

Mid-year favourites

Вече сме средата на 2017-та, която мина толкова бързо. Не знам за вас, но лично аз изобщо не усетих как половин година направо се изпари. За щастие, въпреки че нямах време да чета много през последните месеци, попаднах на няколко забележителни книги.

Always and forever Lara Jean е първият роман, който ми направи впечатление. Тъй като в трилогията първоначално трябваше да има само две книги(нали?), навлязох в тази с доста занижени очаквания. За щастие, и имам чувството, че повтарям това във всеки един пост, отново бях опровергана. Хареса ми, че беше дълбоко засегната темата за избор на подходящ колеж, а също и задълбочаването във връзката на Лара Джийн с Питър. Отново не липсваше семейният аспект от историята- прекрасно написан както обикновено.

Следва Milk and honey, на която имам ревю тук. Първата стихосбирка, която прочетох тази година, ми направи наистина силно впечатление и с нетърпение ще чакам още творби на авторката.

The sun is also a star всъщност ми допадна повече от Everything, everything. Никола Юн е една от онези писателки, чиито стил е малко по-различен, малко по-красив. Със сигурност историята хвърли доста светлина върху животът на емигрантите в Америка и като цяло как различните култури се възприемат една-друга. Естествено бях и доста заинтригувана от любовната история на двамата главни герои- силна и изключително добре пресъздадена. 

Lord of shadows е роман, който чакам с натърпение още от излизането на Lady Midnight. Останах едновременно задоволена и с желанеито да ударя нещо. Предполагам тези от вас, запознати с творбите на Касандра Клеър, ме разбират прекрасно. На колкото въпроси получих отговор- двойно повече нови изскочиха. А най-лошото е, че последната част от трилогията излиза през 2019!? 

Надявам се днешната публикация да ви е харесала :) Кои са вашите фаворити за тази година досега?


Tuesday, 11 April 2017

Milk and honey от Rupi Kaur

Наскоро осъзнах, че не съм чела толкова много поезия, колкото би ми се искало. Честно казано, влизайки в книжарницата, никога не знам какво да си взема, дали ще ми хареса и дали би си струвало покупката. Затова, до преди месец, най-любимата ми стихосбирка беше "Моторни песни" на Вапцаров. Прочетох я преди две години и от тогава до сега не съм намирала някоя, която да ми допадне до такава степен.

Това беше докато не се захванах с Milk and honey, която напоследък наистина много нашумя. Честно да си призная, не очаквах кой знае какво- поезия като поезия. Но много се радвам, че сгреших. 

Самата книжка е разделена на няколко части: the hurting, the loving, the breaking и the healing, като на мен любима ми е последната. Повечето стихотворения са доста кратички, но пък силно въздействащи. На моменти имах чувството, че получавам прегръдка от самата книга. Много ми допадна фактът, че авторката показва колко трудно, но и красиво е да бъдеш жена, как е важно винаги да обичаш и да вярваш в себе си и че всичко се свежда до това как ние самите се приемаме.


Извадих си много поуки, осъзнах доста неща, разбрах един куп истини и останах силно впечатлена и изумена. 

Надявам се това да не е последната стихосбирка на авторката, която успя да ми въздейства по този начин. Със сигурност има още важни теми, които би могла да засегне и въпроси, по които да се изкаже, а аз с нетърпение ще очаквам следващи произведения.

Дано този пост ви е зарадвал и накарал поне да се замислте върху прочита на тази книжка.  

Tuesday, 10 January 2017

Любими книги за 2016-та

Навън се сипе сняг(нещо което трябваше да се случи по Коледа ако ме питате), слънцето залязва, а аз си седя и пиша блогпост. Този всъщност ще включва книги, кой би предположил?

И така, след като го правя всяка година, реших и тази да спазя традицията и да ви кажа кои са моите любимите книги за 2016-та.

Since you've been gone от Morgan Matson не очаквах, че ще ми направи такова добро впечатление. Сладка, лесно се чете, а любимата ми част е списъка с неща, които главната героиня трябва да изпълни.

Следва една история в Wattpad, която споменах в пост в началото на 2016-та- The bad boy stole my bra. Знам, че не звучи като нещо особено впечатляващо, но съм наистина привързана към нея. Използвам момента и да промотирам своя акаун: Cutedisasterr.

Следва Winter на Мариса Мейър. Може би знаете, че не съм голям фен на "Скарлет" и имах малки проблеми в началото на "Крес"(която сега обожавам), но Winter беше едно приключение, към което ще се връщам отново и отново.

Lady Midnight е досега любимата ми книга на Касандра Клеър, измества и "Принцеса с часовников механизъм" и "Град от стъкло". Невероятна, прекрасна, неповторима, брилянтна, страхотно написана.

Не съм сигурна коя обичам повече- The dream thieves или Blue Lily, Lily Blue и затова ще ги оставя и двете тук, не мисля, че е нужно да обяснявам защо присъстват в този списък.

A court of mist and fury лесно се превърна в мой фаворит. Тъй като почти изобщо не харесвам първата книга от трилогията, много се съмнявах дали въобще да започна тази. След това обаче цялото книжно общество започна да обяснява колко всъщност е невероятна и не след дълго аз също се намерих в капана й.

Bitterblue или "Лазурна" на Кристин Кашор е роман, който ме отведе далеч от реалността и ме накара да се смея с глас и да плача едновременно. Цялата трилогия е фантастична, но последната книга със сигурност ме впечатли най-много.

Няма да ви лъжа, изобщо не очаквах нещо особено от The cursed child, но за голямо мое щастие бях опровергана.

Hothouse flower на Krista и Becca Ritchie е моят фаворит от поредицата. На практика, авторките са написали две NA поредици, които се преплитат една с друга и са много забавни за четене, но със сигурност ще ви повлияят силно.

Изобщо не подозирах, че "Дете на пустинята" ще ме държи будна до три часа през нощта. Слава богу, втората книга е три пъти по-дебела от първата и нямам търпение да излезе!

И завършвам поста с Girl online going solo на Zoe Sugg. Харесвам книгите й твърде много, за да е нормално.

Е, това е за днес. Стискайте палци следващият ми пост да е след по-малко от месец!

Saturday, 3 December 2016

Life update

Първо, не съм писала от повече от два месеца, за което се чувствам ужасно.
Второ, този пост ще е доста различен.
И трето- осъзнавам, че бихте предпочели някое ревю или таг, но ще трябва да потърпите още малко.

Доста неща се случиха в последните два месеца:

На 14 ноември беше световният ден за борба с диабета. Както всяка година, хора от цяла България се събраха в София, където направихме кръг пред църквата "Св. Седмочисленици" и пуснахме сини балони да летят във въздуха.

малките захарчета

 Също така за първи път се включих в NANOWRIMO и се провалих най-безцеремонно, но се радвам, че поне опитах.

Няма да ви лъжа, не четох особено много, но панаирът на книгата идва, и нямам търпение да си взема поне десет нови книги.
И като стана дума, според вас дали ще бъде готино да започна ютюб канал, свързан с четенето. С една приятелка обмисляме варианта, но все още много се колебаем.

Съшо така, нещо много важно за мен е, че успях да направя купища снимки в последните месеци.


вечни приятелства
щастието ми

bromance level: insane
същото това щастие

намерихме нови приятели,
или по-скоро -те нас

някой да й обясни колко е красива
 Надявам се постът да ви е харесал и да направя нов скоро.

Wednesday, 28 September 2016

September lookbook

Знам, че попринцип не правя подобни постове, но реших да опитам нещо ново. Винаги съм обичала модата, а фотографията ми е любимо занимание от около две години насам, затова събрах няколко приятелки и ги помолих да дойдат в любимите си есенни тоалети. След това ги снимах и ето какво се получи:)




Това е Кари, която обожава есента. Общо взето живее за меките пуловери и грамадните шалове. Точно в този ден валеше, което беше добре за фона, но не и за фотоапарата. Тъй или иначе, целта на поста е да ви донесе вдъхновение, така че се надявам да не ви разочаровам.






А това е Криси, чиито по-нормални снимки изчезнаха, затова получавате тези. Тя много обича скъсаните си дънки, тениски с надписи(на тази пише "I think I'm in love with you. Wait, I was just hungry.") и предпочита жилетките пред якетата.





Тук със Сиана хванахме по-топло време, като за разнообразие. Забелязах, че напоследък този нюанс на жълтот стана много модерен и ,честно казано, си умирам за пуловер в такъв цвят. Нейният тоалет е небрежен, но същевременно изглежда доста спретнат, което го прави идеален за есента.









А това съм аз, вечно носеща поли. Честно казано имах друг подготвен асортимент от дрехи, но онези снимки не са за показване в интернет. Често обичам да напъхвам блузите си вътре в полите и отгоре да наметна някоя жилетка или коженото си яке.




Не знам до колко и дали изобщо ви е допаднал този пост, но смятам да правя доста подобни, така че не се притеснявайте да изказвате идеи и критики.

Monday, 5 September 2016

My monthly recommendations- September

Тъй като идва новата учебна година и всички ще имаме по-малко време да правим каквото и да е, взех решение, че в началото на всеки месец задължително ще пиша по един подобен пост. В него ще препоръчвам най-различни книги, които са ме впечатлили, повлияли или съм ги заобичала по каквато и да е друга причина.

Трилогията, за която ще говоря днес, стана доста популярна у нас напоследък. Става дума именно за книгите на Симон Елкелес, с чието издаване се зае "Ибис". Повечето блогъри имат ревю на поне една от книгите, така че ще дам линкове на тези на Ева, Ади и Кая.


"Перфектна химия" ни въвежда в предградията на Чикаго и разделенията, поставени между хората. Тук става дума за перфектното момиче и лошото момче, нещо, което се среща в повчето любовни романи. Въпреки това, Елкелес успява да разкаже историята си увлекателно и да грабне читателя. Това е едно от малктоо подобни книги, които ще те накра да се замислиш.


Втората книга разглежда историята на средния брат Фуентес. Този път сюжетът не се развива във вече добре познатите предградия на Чикаго, а в Колорадо. Карлос е новото момче в училище, което е принудено да живее при един от преподавателите си. Естествено, освен всички други препятствия, Карлос трябва да се изправи и срещу пречката, която се оказва Киара- дъщерята на професора. Само бихте могли да гадате през какво ще преминат заедно.


И отново се намирме в Чикаго. Третият брат Фуентес, най-малкият- Луис, е геният в семейството. Мил и забавен, той обича да поема рискове. Въпреки това никога не е подозирал какво предизвикателство ше се окаже за него Ники Крус. В последната си книга от тази трилогия, Елкелес се е постарала да отговори на всичките ни въпроси спрямо предните две истории и да успее да ни накара да заобичаме изцяло създадения от нея свят.


Любовта и мистериите са гарантирани, а щастливият край е факт във всяка от книгите.Аз съм човек, който много обича този жанр и романи с подобен сюжет, така че изобщо не ми беше трудно да заобичам любовта на героите. Ако още не сте се захванали, не си губете времето и тичайте до най-близката книжарница!





Monday, 1 August 2016

July Wrap-Up

Днес осъзнах, че не съм писала пост от повече от месец, а Wrap-up - от февруари. Затова реших днес да обобщя кнгите, които прочетох през месец юли.


"Неизчезваща" от Александра Бракен ми върна насторението за по-обемни книги. Всички знаем, че понякога втората книга в трилогия може да бъде по-бавна и безинтересна от първата- нещо като мост между началото и края, но Бракен се е справила повече от блестящо. 4.5/5 звезди.


"Гневът и зората" от Рене Ахдие я мъча от когато излезе. Проблемът не е в това, че не я намирам за интересна, дори напротив- историята е наистина интригуваща. Въпросът е, че имам навика да оставям нещата недовършени. Често се случва дори много да харесвам дадена книга или сериал, да ги зарязвам, тъй като съм решила, че не съм в подходящото настроение. Въпреки всичко, упсях да се влюбя в героите и обстановката, а стилът на писателката беше наистина поглъщаш. 4/5 звезди.



И третата и последна книга, която прочетох през изминалия месец, е "Даровита" от Кристин Кашор. С удоволствие мога да кажа, че това е любимият от трите романа, завършени през юни. Това е едно от онези фентъзита, които се четат с огромна лекота, колкото и събития и герои да са вкарани в историята. Главната героиня е една от малкото, с които нямам проблеми, а второстепенните персонажи обичам до един. Всички изпипани до най-малката подробност. Препоръчвам на всички тази трилогия. 5/5 звезди.


Надявам се този месец да пиша повече публикации, а с късмет и някое ревю.