Tuesday, 11 April 2017

Milk and honey от Rupi Kaur

Наскоро осъзнах, че не съм чела толкова много поезия, колкото би ми се искало. Честно казано, влизайки в книжарницата, никога не знам какво да си взема, дали ще ми хареса и дали би си струвало покупката. Затова, до преди месец, най-любимата ми стихосбирка беше "Моторни песни" на Вапцаров. Прочетох я преди две години и от тогава до сега не съм намирала някоя, която да ми допадне до такава степен.

Това беше докато не се захванах с Milk and honey, която напоследък наистина много нашумя. Честно да си призная, не очаквах кой знае какво- поезия като поезия. Но много се радвам, че сгреших. 

Самата книжка е разделена на няколко части: the hurting, the loving, the breaking и the healing, като на мен любима ми е последната. Повечето стихотворения са доста кратички, но пък силно въздействащи. На моменти имах чувството, че получавам прегръдка от самата книга. Много ми допадна фактът, че авторката показва колко трудно, но и красиво е да бъдеш жена, как е важно винаги да обичаш и да вярваш в себе си и че всичко се свежда до това как ние самите се приемаме.


Извадих си много поуки, осъзнах доста неща, разбрах един куп истини и останах силно впечатлена и изумена. 

Надявам се това да не е последната стихосбирка на авторката, която успя да ми въздейства по този начин. Със сигурност има още важни теми, които би могла да засегне и въпроси, по които да се изкаже, а аз с нетърпение ще очаквам следващи произведения.

Дано този пост ви е зарадвал и накарал поне да се замислте върху прочита на тази книжка.  

Tuesday, 10 January 2017

Любими книги за 2016-та

Навън се сипе сняг(нещо което трябваше да се случи по Коледа ако ме питате), слънцето залязва, а аз си седя и пиша блогпост. Този всъщност ще включва книги, кой би предположил?

И така, след като го правя всяка година, реших и тази да спазя традицията и да ви кажа кои са моите любимите книги за 2016-та.

Since you've been gone от Morgan Matson не очаквах, че ще ми направи такова добро впечатление. Сладка, лесно се чете, а любимата ми част е списъка с неща, които главната героиня трябва да изпълни.

Следва една история в Wattpad, която споменах в пост в началото на 2016-та- The bad boy stole my bra. Знам, че не звучи като нещо особено впечатляващо, но съм наистина привързана към нея. Използвам момента и да промотирам своя акаун: Cutedisasterr.

Следва Winter на Мариса Мейър. Може би знаете, че не съм голям фен на "Скарлет" и имах малки проблеми в началото на "Крес"(която сега обожавам), но Winter беше едно приключение, към което ще се връщам отново и отново.

Lady Midnight е досега любимата ми книга на Касандра Клеър, измества и "Принцеса с часовников механизъм" и "Град от стъкло". Невероятна, прекрасна, неповторима, брилянтна, страхотно написана.

Не съм сигурна коя обичам повече- The dream thieves или Blue Lily, Lily Blue и затова ще ги оставя и двете тук, не мисля, че е нужно да обяснявам защо присъстват в този списък.

A court of mist and fury лесно се превърна в мой фаворит. Тъй като почти изобщо не харесвам първата книга от трилогията, много се съмнявах дали въобще да започна тази. След това обаче цялото книжно общество започна да обяснява колко всъщност е невероятна и не след дълго аз също се намерих в капана й.

Bitterblue или "Лазурна" на Кристин Кашор е роман, който ме отведе далеч от реалността и ме накара да се смея с глас и да плача едновременно. Цялата трилогия е фантастична, но последната книга със сигурност ме впечатли най-много.

Няма да ви лъжа, изобщо не очаквах нещо особено от The cursed child, но за голямо мое щастие бях опровергана.

Hothouse flower на Krista и Becca Ritchie е моят фаворит от поредицата. На практика, авторките са написали две NA поредици, които се преплитат една с друга и са много забавни за четене, но със сигурност ще ви повлияят силно.

Изобщо не подозирах, че "Дете на пустинята" ще ме държи будна до три часа през нощта. Слава богу, втората книга е три пъти по-дебела от първата и нямам търпение да излезе!

И завършвам поста с Girl online going solo на Zoe Sugg. Харесвам книгите й твърде много, за да е нормално.

Е, това е за днес. Стискайте палци следващият ми пост да е след по-малко от месец!

Saturday, 3 December 2016

Life update

Първо, не съм писала от повече от два месеца, за което се чувствам ужасно.
Второ, този пост ще е доста различен.
И трето- осъзнавам, че бихте предпочели някое ревю или таг, но ще трябва да потърпите още малко.

Доста неща се случиха в последните два месеца:

На 14 ноември беше световният ден за борба с диабета. Както всяка година, хора от цяла България се събраха в София, където направихме кръг пред църквата "Св. Седмочисленици" и пуснахме сини балони да летят във въздуха.

малките захарчета

 Също така за първи път се включих в NANOWRIMO и се провалих най-безцеремонно, но се радвам, че поне опитах.

Няма да ви лъжа, не четох особено много, но панаирът на книгата идва, и нямам търпение да си взема поне десет нови книги.
И като стана дума, според вас дали ще бъде готино да започна ютюб канал, свързан с четенето. С една приятелка обмисляме варианта, но все още много се колебаем.

Съшо така, нещо много важно за мен е, че успях да направя купища снимки в последните месеци.


вечни приятелства
щастието ми

bromance level: insane
същото това щастие

намерихме нови приятели,
или по-скоро -те нас

някой да й обясни колко е красива
 Надявам се постът да ви е харесал и да направя нов скоро.

Wednesday, 28 September 2016

September lookbook

Знам, че попринцип не правя подобни постове, но реших да опитам нещо ново. Винаги съм обичала модата, а фотографията ми е любимо занимание от около две години насам, затова събрах няколко приятелки и ги помолих да дойдат в любимите си есенни тоалети. След това ги снимах и ето какво се получи:)




Това е Кари, която обожава есента. Общо взето живее за меките пуловери и грамадните шалове. Точно в този ден валеше, което беше добре за фона, но не и за фотоапарата. Тъй или иначе, целта на поста е да ви донесе вдъхновение, така че се надявам да не ви разочаровам.






А това е Криси, чиито по-нормални снимки изчезнаха, затова получавате тези. Тя много обича скъсаните си дънки, тениски с надписи(на тази пише "I think I'm in love with you. Wait, I was just hungry.") и предпочита жилетките пред якетата.





Тук със Сиана хванахме по-топло време, като за разнообразие. Забелязах, че напоследък този нюанс на жълтот стана много модерен и ,честно казано, си умирам за пуловер в такъв цвят. Нейният тоалет е небрежен, но същевременно изглежда доста спретнат, което го прави идеален за есента.









А това съм аз, вечно носеща поли. Честно казано имах друг подготвен асортимент от дрехи, но онези снимки не са за показване в интернет. Често обичам да напъхвам блузите си вътре в полите и отгоре да наметна някоя жилетка или коженото си яке.




Не знам до колко и дали изобщо ви е допаднал този пост, но смятам да правя доста подобни, така че не се притеснявайте да изказвате идеи и критики.

Monday, 5 September 2016

My monthly recommendations- September

Тъй като идва новата учебна година и всички ще имаме по-малко време да правим каквото и да е, взех решение, че в началото на всеки месец задължително ще пиша по един подобен пост. В него ще препоръчвам най-различни книги, които са ме впечатлили, повлияли или съм ги заобичала по каквато и да е друга причина.

Трилогията, за която ще говоря днес, стана доста популярна у нас напоследък. Става дума именно за книгите на Симон Елкелес, с чието издаване се зае "Ибис". Повечето блогъри имат ревю на поне една от книгите, така че ще дам линкове на тези на Ева, Ади и Кая.


"Перфектна химия" ни въвежда в предградията на Чикаго и разделенията, поставени между хората. Тук става дума за перфектното момиче и лошото момче, нещо, което се среща в повчето любовни романи. Въпреки това, Елкелес успява да разкаже историята си увлекателно и да грабне читателя. Това е едно от малктоо подобни книги, които ще те накра да се замислиш.


Втората книга разглежда историята на средния брат Фуентес. Този път сюжетът не се развива във вече добре познатите предградия на Чикаго, а в Колорадо. Карлос е новото момче в училище, което е принудено да живее при един от преподавателите си. Естествено, освен всички други препятствия, Карлос трябва да се изправи и срещу пречката, която се оказва Киара- дъщерята на професора. Само бихте могли да гадате през какво ще преминат заедно.


И отново се намирме в Чикаго. Третият брат Фуентес, най-малкият- Луис, е геният в семейството. Мил и забавен, той обича да поема рискове. Въпреки това никога не е подозирал какво предизвикателство ше се окаже за него Ники Крус. В последната си книга от тази трилогия, Елкелес се е постарала да отговори на всичките ни въпроси спрямо предните две истории и да успее да ни накара да заобичаме изцяло създадения от нея свят.


Любовта и мистериите са гарантирани, а щастливият край е факт във всяка от книгите.Аз съм човек, който много обича този жанр и романи с подобен сюжет, така че изобщо не ми беше трудно да заобичам любовта на героите. Ако още не сте се захванали, не си губете времето и тичайте до най-близката книжарница!





Monday, 1 August 2016

July Wrap-Up

Днес осъзнах, че не съм писала пост от повече от месец, а Wrap-up - от февруари. Затова реших днес да обобщя кнгите, които прочетох през месец юли.


"Неизчезваща" от Александра Бракен ми върна насторението за по-обемни книги. Всички знаем, че понякога втората книга в трилогия може да бъде по-бавна и безинтересна от първата- нещо като мост между началото и края, но Бракен се е справила повече от блестящо. 4.5/5 звезди.


"Гневът и зората" от Рене Ахдие я мъча от когато излезе. Проблемът не е в това, че не я намирам за интересна, дори напротив- историята е наистина интригуваща. Въпросът е, че имам навика да оставям нещата недовършени. Често се случва дори много да харесвам дадена книга или сериал, да ги зарязвам, тъй като съм решила, че не съм в подходящото настроение. Въпреки всичко, упсях да се влюбя в героите и обстановката, а стилът на писателката беше наистина поглъщаш. 4/5 звезди.



И третата и последна книга, която прочетох през изминалия месец, е "Даровита" от Кристин Кашор. С удоволствие мога да кажа, че това е любимият от трите романа, завършени през юни. Това е едно от онези фентъзита, които се четат с огромна лекота, колкото и събития и герои да са вкарани в историята. Главната героиня е една от малкото, с които нямам проблеми, а второстепенните персонажи обичам до един. Всички изпипани до най-малката подробност. Препоръчвам на всички тази трилогия. 5/5 звезди.


Надявам се този месец да пиша повече публикации, а с късмет и някое ревю.

Tuesday, 14 June 2016

Двор от мъгла и ярост на Сара Дж Маас

Завършвайки книгата, в главата ми се въртеше едно изречение: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ???

Честно казано, не бях изключително очарована от първата книга. Харесах я и краят й ме остави заинтригувана спрямо втората част от поредица. А и каквото и да си говорим, става дума за Сара Дж Маас- кралица на YA фентъзито. Имах вяра в нея.

И не много дълго след това, всички буктюбъри и букблогъри започнаха да говорят колко невеяроятна е "Двор от мъгла и ярост". Което следователно развълнува и мен до такава степен, че ,когато я получих, веднага седнах да я чета.

Грабна ме с първата си страница. Имаше моменти, в които не можех да заспя, защото исках да знам какво се случва нататък. И точно когато си мислех, че няма какво повече да сполети героите, с последните двадесет страници авторката разби сърцето и душата ми на хиляди малки парченца, които ще се съберат единствено когато в ръцете ми се намира и третата книга.


ВНИМАНИЕ- СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ

Надолу ще говоря за героите със пойлери. Моля, който не е чел книгата, да спре до тук.

Нека започна с Фейра. В началото на книгата тя има кошмари, повръща през нощта и като цяло преживява посттравматичен стрес. Което е разбираемо и напълно нормално, имайки предвид какво се случи в края на "Двор от рози и бодли". Въпреки всичко, до края на книгата тя се променя и развива наистина много като герой. Научава се да владее силите си и се изгражда като самостоятелна личност, което беше добре представено. Допадна ми също, че Фейра е доста различна от Елин, тъй като в някои случаи авторите имат навика да оеднаквяват персонажите си.

Следва Тамлин, който искам собственоръчно да ударя с нещо МНОГО тежко. Той е един прекрасен пример за властен мъж. Не стига, че я затвори, ами има наглостта да си мисли, че всъщност Рис е принудил Фейра да заживее в Двора на нощта. Разбирам, че я обича, ама всичко си има граници.  Както и да е, мисля че всикчки сме на едно мнение относно него и глупостите, които извърши.

Може ли да кажа колко обичам целия вътрешен кръг на Рис. Мор, Касиан, Азриел- единственото, което искам сега, е да ги гушна и да им кжа, че всичко ще е наред. Е, вероятно няма да бъде, но все пак.

Направиха ми голямо воечатление сестрите на Фейра- Неста и Илейн и се надявам в третата книга да разберем повече за тях.

Рис лесно се превърна в един от най-любимите ми персонажи някога. Аз си знаех, че има още какво да научим за него още щом сключиха сделката с Фейра. После научаваме, че има цял скрит град, който е прекрасен, и че всъщност срещите на Рисанд с главната ни героиня в първа книга въобще не са случайни. И че той е малко беззащитно същество, което има нужда от силна прегръдга. Която всъщност по-късно Фейра му дава, защото се оказва, че ТЯ МУ Е ДРУГАРКА. Какво??

Всичко в тази книга беше толкова неочкавано и добре планирано, мистично, красиво, тъжно и щастливо едновременно. Не мисля, че скоро ще се възстановя от емоционалните щети, които романът ми нанесе,

Задължително четиво, дори да не сте големи фенове на първата част от трилогията!